Битката за Хармония

Джак Харпър беше най-добрият механик в Хармония — можеше да поправи всичко, от антични джаджи до най-новите технологии. Имаше дарбата да съживява онова, което изглеждаше изгубено, и спечели уважението на всички в града.

Джак продължаваше делото на баща си. Още като дете се учеше от него как да ремонтира машини. Ръсти — стар робот, създаден от баща му — винаги беше до Джак, като жива връзка с миналото.

Джак и Ръсти често вървяха заедно, споделяйки спомени от щастливите дни и мечти за бъдещето. Тяхната връзка беше мост между поколенията.

Една сутрин Джак беше събуден от ужасен шум. Той се втурна към прозореца и видя огромен багер, който събаряше сградата отсреща. Какво се случваше?

Музеят на механичните чудеса беше унищожаван. На негово място щеше да се издигне централата на корпорация Грейсън. Но кой стоеше зад това?

Грейсън, наричан още „Безмилостният технократ“, искаше да заличи цялото ретро наследство на Хармония. „Защо пазите този боклук?“, изсмя се той, гледайки града отвисоко.

Скоро роботите на Грейсън започнаха да събарят старите сгради, да изхвърлят уредите от миналото и да налагат нов ред. Какво щеше да стане с Хармония?

Под заповед на Грейсън, ретро роботите бяха залавяни всеки ден. Частите им се рециклираха, а улиците опустяха от страх. Над града се стелеше усещане за обреченост.

Скоро всичко старо щеше да изчезне. С него — и душата на града. Страхът и паниката се разрастваха с всяка изминала минута.

Гледайки как Хармония се срива отвън, Джак знаеше, че трябва да действа. Но откъде да започне?

Той се опита да вдъхнови жителите на Хармония да се противопоставят. Сам не можеше да победи. Но ще се осмели ли някой да застане до него?

Джак се прибра и откри дома си обърнат с главата надолу. Грейсън беше изпратил ясно послание: „Спри, или ще пострадаш.“

Плакатите с лицето на Джак се появиха навсякъде. Той трябваше да изчезне — но не и да се откаже.

Джак вече не можеше да се движи свободно. Битката нямаше да бъде негова самостоятелна мисия — нуждаеше се от помощ.

Едно момиче се приближи. „Ти ли си Джак?“ — попита тя. „Аз съм Илона. Съпротивляваме се на Грейсън. Имаме нужда от теб.“

Илона заведе Джак до скривалището си. Там група съмишленици планираха бунта. С уменията му надеждата отново пламна.

След дни на усилена работа, те измислиха дръзка стратегия за спасяване на града и елиминиране на роботите.

През нощта съпротивата се движеше в сенките, наблюдавайки врага. Свободата беше близо.

Докато Джак беше на мисия, Илона беше пленена. Времето изтичаше...

Хора и роботи от съпротивата излязоха на улицата. Джак се втурна към централата на Грейсън, за да спаси града — и Илона.

Джак откри тайната команда, която можеше да спре всички вражески роботи. С едно натискане — настъпи тишина.

В дълбините на сградата той откри Илона — жива, макар и изтощена. Те се прегърнаха — спасението бе дошло.

Грейсън беше победен. Хармония бе свободна от неговата власт.

Градът отново можеше да съчетае старото с новото. Хармония намери своя път — заедно с Джак и Илона.